Избори без избор

През годините се случи така, че никога не съм гласувал за Стефан Софиянски. Сега съвестта ми е една идея по-чиста от моите съидейници, които със сигурност са гласували за него, дори и с "погнуса", а после са заклеймявали "Модела Софиянски". За тези частични избори решението ми е да не гласувам, защото:
- съм бесен на СДС и ДСБ, че подкрепят агент на ДС за кмет на Разлог;
- издигането на Фандъкова за кмет на София само 3 месеца след като бе избрана за министър на просветата е показателно за липсата на управленска визия и кадрови потенциал;
- с изумление научих, че Фандъкова е член на Управителния съвет на Форум "България - Русия", който подкрепя изграждането на АЕЦ Белене.
- писна ми да гласувам само "против БСП", искам да гласувам "ЗА".

20 години от преврата

Всеки път посрещам 10 ноември със смесени чувства. От една страна, без тази промяна сега щях да съм най-много среден ръководител в "гордостта на българската електроника ЗЗУ В. Търново" с апартамент на "Пишмана" и почивки по профсъюзна линия. От друга - от тези 20 години 15 живяхме оплетени в мрежите на бившите ченгета. Ако промените в България се бяха случили не по волята на управляващата партия и ченгетата, а по волята на народа, сега нямаше да сме на опашката на Европа, а там, където са Поша, Чехия, Словакия и балтийските републики.
Страшно много съжалявам за пропуснатите възможности на 14 декември 89-та, когато "водачите на опозицията" предадоха народа. Помня разочарованието от загубата през 90-та, безвремието при Беров, наглостта и безхаберието на Виденовото управление. Много съжалявам и за това, че еуфорията през 97-ма беше оседлана от кариеристи, по-голяма част от които вече не са в партиите от Синята коалиция.
И за да не завършвам толкова песимистично - надеждата ми е в сегашното поколение, което не помни комунизма, има свободата на избора и възможността да общува без ограничения.
За което трябва да благодарим на преврата на 10 ноември.

Julian Casablancas - Phrazes for the Young

Фронтменът на The Strokes издаде албум, пропит с носталгия по 80-те. Песента "11th dimension" може да чуете тук:

За ДАНС

Фарсът стана толкова пошъл, че трябва да бъде прекратен незабавно. Няма добри и лоши, всички са лоши.
Как си го представям?
- Нов закон, който да регламентира съдаването на нова/и служба/и, правоприемници на ДАНС.
- Поетапно закриване на всички съществуващи структури на ДАНС и прехвърляне на пълномощията им към правоприемниците им.
- В новите структури нямат място хора, работили в МВР, ДС, РУМНО и други репресивни органи на комунистическата партия и държава, както и лица, зависими от престъпни групировки. Би трябвало за 20 години хората работещи в тази сфера да са се изградили професионално и управленски и да не се издигат кадри, свързани със стария режим.

3 годинки

Днес се навършват 3 години от първия ми пост в блога. Първоначалната ми идея беше да пиша за увлеченията си - политика, музика, джаджи, автомобили, пътешествия. За тези три години ми се сучиха много хубави неща, най-хубавото от които - Периника и Теодор. Покрай блога и блогосферата се запознах с хора, които никога нямаше да срещна в реалния си живот и които започнах да чувствам по-бизки от познатите ми в реалния живот.
Постепенно честотата на писане в блога започна да намалява, последната активност беше около последните избори. Всъщност включването ми във Фейсбук и Туитър донякъде обезсмисли писането тук, но от началото на ноември ще възобновя с нова сила присъствието си в блога и ще се върна къи първоначалния замисъл.
Stay tuned...

Massive Attack 14 октомври ДКЗ "Россия", Лужники, Москва

Трип-хопът е един от любимите ми 90-тарски стилове, наред с грънджа и брит-поп-а. Започнах с "Портисхед", продължих с Трики, за да лостигна през 98-ма до Масив Атак. Тази година се разминах с Трики в София и Москва, но нямаше как да пропусна Масив с Мартина Топли Бърд като подгряваща.
Концертът се състоя в Държавната концертна зала "Россия", която всъщност е спортна зала от типа на Зимния дворец в София. Залата се намира в парка Лужники, точно до Олимпийския стадион в Москва.

Вижте по-голяма карта
Тъй като живея доста близо до Лужники (практически на другия бряг на Москва река) стигнах само за 15 минути до стадиона, паркирах на празния паркинг до залата срещу 30 рубли и бях в полупразната зала почти половин час преди началото на сета на Мартина.

Залата така и не се напълни на 100% - имаше място в зоната пред сцената, както и по трибуните. С изключение на хората пред сцената никой друг не стана на крака и не танцуваше по време на концерта - ако Масив бяха в София със сигурност залата щеше да е препълнена и публиката да реагира бурно.
Мартина излезе само с още един барабанист-китарист в кукленско червена рокля.

Човекът показа невероятни умения, свирейки едновременно на китара и барабани и звукоизвличайки от всевъзможни ударни. Самата Мартина свири на кийборди, ксилофон и нещо, което тя нарече Lip Station Pedal - наслагваше един върху лруг вокални семпли, което накрая се преврърна в госпъл-хор. Стилово песните се движеха от соул, през афробийт, сладникав елетропоп в сил "Лейдитрон", до рок-саунд ала Пи Джей Харви и Уайт Страйпс (последната песен от сета беше само с китара и барабани). Представа за музиката дава песента Snowman.

След кратка пауза на сцената излязоха 3D и Daddy G, заедно с двама барабанисти, кийбордист, китарист и басист. Вокалисти в песните бяха Мартина (изпълняваща своите партии, тези на Трейси Торн и Елизабет Фрейзър), Хоръс Енди и Йоланда Куорти, която пя в порчетата от Blue Lines - Unfinished Sympathy и Safe from Harm.
Звукът беше невероятно добър, а музиката с доста китрни елементи, като на моменти ми звучеше като парче на Кюър от 80-те, на моменти като "Пинк Флойд" ("отличен" за китариста)
По-долу се парчетата от сет-листа, придружени с клипове на някои от песните
Bulletproof Love Heartcliff Star


Babel


16 Seeter
Risingson


Red Light
Future Proof
Teardrop


Psyche
Mezzanine


Angel


Safe From Harm


Inertia Creeps


-------------------
Splitting The Atom
Unfinished Sympathy


Marakesh
-------------------
Karmacoma



С нетърпение чакам концерта на A-ha на 22-ри ноември, защото това ще е най-вероятно последният път, когато ще ги видя на живо - групата прекратява дейност през 2010-та, на 4-ти декември 2010 ще е последният им концерт в Осло.

U2 360° Tour Wembley Stadium 14 август

U2 са една от трите ми най-любими групи (Depeche Mode и The Cure са останалите две), с които съм израстнал като музикален вкус. Особено са ми любими периодите от Boy до Unforgettable Fire и от Achtung Baby до Pop. От тези времена ми е останал и никнейма (McPhisto), който ползвам по форуми и сайтове.
Първият ми U2 концерт беше на 27 април 97-ма година в Сан Диего на турнето PopMart - първият ми концерт на стадион и най-невероятното шоу, на което бях присъствал дотогава. Заслуга за това имаше гигантския 50-метров LED екран, който за пръв път се използваше при такива концерти.
От тогава все не успявам да ида на концерт на U2 и тази година, когато прочетох, че обявяват ново турне за лятото веднага се разтърсих за билети. За мое голямо разочарование билетите за Барселона, Милано, Загреб и Стокхолм бяха вече свършили, но за радост имаше предварителна продажба на VIP билети за Уембли. Въпреки голямата цена на пакета - 450 паунда на човек, включващ вътре билет за 150 паунда, не се поколебах да купя два пакета. След това трябваше да организирам логистиката - Гери да дойде от София с British Airways, а аз да прелетя от Москва с bmi. Отделно трябваше да намеря хотел, който да е еднакво близко до летището, стадиона и центъра. Такъв се оказа Novotel London West, намиращ се до Hammersmith на линията Piccadilly на метрото. От Хийтроу се стига за около час, до Piccadilly Circus са 4 спирки, а до Уембли се стига с едно прекачване на Baker St и от там са 2 спирки по Metropolitan.
В нощта срещу петък не можах да мигна. Таксито дойде в 4 сутринта, за час ме закара до Домодедово. Там доста бързо преминах през чек-ин-а, после ме пуснаха по незнайна причина по дипломатическия коридор и бързо се озовах на гейтовете. Остана време за хубава закуска и кафе и отново се почувствах човек.
Полетът премина много спокойно, единственият недостатък бяха сравнително гъсто наредените седалки, но излитането и кацането бяха много по-плавни в сравнение с руските и българските пилоти.
В 8:25 кацнахме на терминал 1, паспортният контрол е песен и в движение съм на метрото. Оказа се, че за разлика от Московското метро, в Лондонското спирките са доста нагъсто и се спира на всяка керемидка :). Въпреки това след половин час бях в хотела, оказа се, че стаята ни е готова и се настаних веднага. Бърза проверка на пощата, фейсбука и туитъра и съм на път към стадиона да си взема билетите. Към 11:30 съм там, вече има хора, скалпъри-те чакат като хиени някой дали не продава билети. Отивам на касата - "Ами аз тука да си получа билетите" - "Дай документ". Давам документ и тук почва едно чудене. Оказва се, че моите билети ще са на касата чак в 3 часа. В това време Гери ми звъни, че нейният самолет закъснява с 40 минути и тук логистиката и разписанието се усложняват неимоверно много - трябва да дойда да взема билетите в 3 часа, да съм на летището в 4:30, да минем през хотела за преразпределение на багажа и да стигнем навреме за отваряне на вратите и за партито преди концерта, което почва в 17:30. Поемам дълбоко дъх и леко увесил нос се отправям назад към метрото. Полека се успокоявам, настанявам се в първия Старбъкс и си поръчвам едно голямо фрапучино от манго и маракуя (след това докато съм в Лондон ще пия само това). Поразгледах малко магазините за телефони, хареса ми Toshiba TG01, за съжаление само с договор към Orange. След това с нетърпение отново на метрото, стадиона, касата (в 14:00) и о, чудо, билетите са там - два билета на VIP сектора и два пропуска за VIP събитията.



VIP пропуските важат както за партито преди концерта, така и за афтърпартито.
Вече съм щастлив, скрил съм билетите дълбоко в раницата, за да не ме нападнат скалпъри-те, които са като извадени от филм на Гай Ричи, но иначе много учтиви и се мятам на метрото към летището. И тук ме чака нова инфарктна ситуация - поради болен пасажер влаковете по линията закъсняват с 15 минути, като първия влак, който идва е за Терминал 4 и 1,2,3, а на мен ми трябва за терминал 5. Както и да е - мятам се на първия влак и за мое щастие в движение му сменят направлението и се оказва, че отива до терминал 5 :).
Пристигам на летището почти едновременно с полета на Гери, в движение се мятаме на обратния влак и сме в хотела. Там след половин час освежаване си палим гумите и се запътваме към стадиона. Още на Бейкър стрийт се усеща колко е голяма навалицата - вагонът е претъпкан като 94. За 10 минути обаче сме на Уембли и спокойно се отправяме към входа H, където са нашите места. Няма навалица, няма бъсканица, пъхаш си билета в бар-код рийдъра и минаваш през гейта. От там, направлявани от стюарди и бодигардове се озоваваме на Ниво 3 на Голямата зала, с големината на Зала 3 на НДК, където е вечерята за VIP гостите. Там ни посрещат с чаша шампанско, дават ни баджове за VIP партито и ни настаняват на маса, където ни сервират вечеря от три ястия.

Към 19:45 учтиво ни подсещат, че U2 почват след 30 минути и трябва да заемем местата си. Помотахме се малко и седнахме точно 5 минути преди да почнат U2. За съжаление не можах да гледам подгряващите Hours и Elbow.
Но нищо не може да се сравни с U2. Сцената е като гигантско четирикрако, което е стъпило върху кръгла сцена за групата и полукръгла авансцена, към която има два подвижни мостика. Точно над сцената има огромен екран във вид на пресечен цилиндър, който чрез пантографски механизъм че спуска над групата. Отгоре на сцената има кула, която прилича на средновековен замък, увенчана на върха с огромна диско топка.
Стадионът е пълен (на другия ден съобщиха за 88 000) и е заливан от мексикански вълни в очакване на U2.

С кратко интро групата излиза на сцената и се почва...
От вълнение не можах да снимам и тук съм събрал клипове, направени от други зрители.
Breathe

No Line On The Horizon - най-зарибяващото за мен парче от новия албум.

Get On Your Boots

Magnificent - Също много добро парче...

Beautiful Day - тук вече публиката е неудържима.

Elevation - градусът се повишава

I Still Haven't Found What I'm Looking For - Боно направи прочувствено обръщение към Лондон, спомняйки си как е спал на Уотърлу Стейшън като 18-годишен с демото на "Out of Control". Тук е кулминацията - цялата публика пее в един глас с групата.

Stuck In A Moment (You Can't Get Out Of) - акустично изпълнение на песента. посветена на Майкъл Хътчънс от INXS.

Unknown Caller - 88 хиляди пеят караоке.

Unforgettable Fire - Едно от най-любимите ми парчета от първия период на групата, не е изпълнявано от 19 години на концерт.

City of Blinding Lights - Светлините на сцената и ефектите са невероятни, небето е осветено от прожекторите над сцената.

Vertigo

I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight (Remix) - Боно с подкрепата на Лари Мълен на тарамбуката :).

Sunday Bloody Sunday - Тук концертът мина в политически оцветената си част. Песента почна с визуализации от Иран. Боно включи цитат от Rock The Casbah на The Clash. Накрая му подадоха ирландско и британско знаме и Боно ги размаха заедно. Невероятно!!!

Pride (In The Name of Love)

MLK/Walk On Тази песен беше посветена на демократично избрания лидер на Мианмар Аун Сан Су Чи, която от почти 20 години е под домашен арест, а наскоро беше хвърлена в затвора. На сцената излизат доброволци, които носят маски на Нобеловата лауреатка.

Where The Streets Have No Name - Още една любима песен...

One - Това за мен е песен №1 на U2 и както каза Боно тя означава много различни неща за различни хора...

Mysterious Ways

В паузата върви обръщение от чернокож духовник (мисля че беше Дезмънд Туту), който призовава зрителите да се включат в различни каузи за Африка.
Ultraviolet - Боно и Ко се връщат с още една песен от Achtung Baby, по ръкавите му са пришити лазери и той лети над сцената. Тази песен също не е изпълнявана на концери от ZOO TV.

With Or Without You - Посвети я на Юнис Кенеди Шрайвър, сестрата на братя Кенеди, която почина на 11 август.

Moment of Surrender - преди песента Боно се обърна към всички да подкрепят one.org с SMS, но преди това помоли всички да извадят мобилните си телефони. Невероятно!!!


След концерта с Гери бяхме толкова изтощени, че едвам пихме по бира на афтърпартито и решихме да се приберем. Целият път до метростанцията беше регулиран от конни полицаи, имаше табели колко минути чакане остават до метрото. Всички бяха позитивно настроени, нямаше блъсканица и навалица, което ме изуми още веднъж. Организацията беше невероятна.
Успяхме да стигнем до хотела с последния влак на метрото и се отдадохме на блажен сън :).

Lollapalooza 2009 live

Lollapalooza 2009, 7 август 2009

Мръсни номерца

Представяте ли си заседание на МС, на което седят едни до други министрите Дянков и Плевнелиев от една страна и Димитров и Рашидов от друга. Аз не мога. Тази политическа шизофрения не ми дава покой от снощи, след разбрах състава на кабинета. Освен това не мога да повярвам, че депутатите от ГЕРБ ще гласуват без санкцията на Бойко Борисов лустрационните текстове от правилника на НС и на другия ден същият Бойко Борисов ще предложи доносник от ДС за министър. Лумпениадата е пълна... Или Бойко Борисов е българският политически доктор Джекил и мистър Хайд, или има ментор, който взема вместо него разумните политически решения, а Борисов, оставен без контрол, върши глупости на воля. Нямам друго обяснение...
Да не говорим за това, че става доста нагло да повтаря "нека да гласуват с БСП и ДПС" и "ще върна мандата". Преди беше "ние ги хващаме, те ги пускат" и "Станишев ми пречи". Като си толкова велик, не би трбявало да те бърка някаква си малка коалицийка с 15 депутата, нали имаш подкрепата на "проевропейската" Атака и "принципната" РЗС? А ние не трябваше да заявяваме полкрепата си без да видим състава на правителството - сега се чудим какво да правим??? Същите курвенски номера ни върти още от президентските избори през 2006-та, а ние от тогава се връзваме на лъжите му. Май единствената правилна позиция е да гласуваме "за" министър-председателя и структурата на кабинета и "въздържал" се за състава на МС, като максимално използваме всяка трибуна да разясняваме позицията си, иначе Бареков и Велчева ще я разясняват вместо нас.
Жалко за Дянков и Плевнелиев, докога ли ще издържат?