Случка на летището

Летището е Шереметьево 2 - строено за Олимпийските игри през 1980г. и от тогава претърпяло само козметични ремонти. На дълга двайсетина метра опашка, която се точи мудно, чакаме да влезем по изходите, заедно с полета за Париж. В това време обявяват последно повикване за Париж и служителките пропускат чакащите за Париж, преди тези за нашия полет. Когато идва нашия ред да минем през скенерите чувам назидателен глас да поучава служителките на летището как летящите за Париж нямали предимство, как такива опашки няма в Ню Йорк, Лондон и Париж (според моите наблюдения точно на тези летища е същото), как трябва поне един климатик да пуснат. Обръщам се - притежателят на гласа е небезизвестният Любомир Коларов, бивш кореспондент на БТ в Москва при соца, шеф на Комисията по далекосъобщения при Виденов, настоящ радетел за българо-руска дружба. За малко да се разхиля на глас при спомена как преди 25 години въпросният другар със същия поучителен тон громеше капитализма и възхваляваше "историческите достижения на СССР".